Победител⛧Трябва

3 февруари 2024

Време е да обявим победителя в Страшен разказ в две изречения за януари.

48 от вас пофантазираха в кръга на неизбежното и сътвориха 79 разказа в две изречения. От тях като оформени, с добра идея и изпълнение, бихме искали да отличим следните творби:

Мария Георгиева

– Четири милиарда от населението на Земята трябва да умрат! – доволно констатира председателят на тайното общество, докато поклащаше пред одобрителните погледи на присъстващите желеподобната, запечатана в колба жълта течност с надпис "Covid 19".

– Дилетанти, трябва отново да дам "Потоп" или нещо подобно и да рестартирам системата! – помисли Всевишният, докато наблюдаваше тайния сговор и зададе поредица от гласови команди – "земетресение", "затопляне", "изригване на вулкани" за изпълнение от изкуствения интелект, който хората отдавна познаваха, но не разбираха и го наричаха простичко "Дявол".

⛧⛧⛧

Григор Ганчев

Малкият Томи беше сключил сделка с Чудовището от раклата – трябваше на всяко пълнолуние да оставя една играчка на Чудовището, за да го умилостиви, но откакто таткото на Томи беше уволнен, скандалите вкъщи се увеличиха, а играчките за Томи намаляха. И така, една нощ Томи остана в стаята си разплакан, напляскан, заключен и без играчка за Чудовище, и точно когато лунната светлина се показа през прозореца, Томи чу раклата да проскърцва.

⛧⛧⛧

Станислав Колев

Трябва да учиш повече, трябва да влезеш в добра гимназия, трябва да завършиш елитен университет, трябва да си намериш престижна работа, трябва да създадеш семейство, трябва да пратиш децата си в добра гимназия! Иван беше чувал, че преди смъртта животът минава като на филм, но със съжаление установи, че неговият е отминал в преследване на всяко едно натрапено „трябва“ – с въздишка си помисли, че скоро това няма да има значение, защото губеше бързо кръв, заради дълбоката рана, а измършавелите от глад вълци приближаваха хищно – сега трябваше да умре, преди да почнат да го разкъсват жив.

⛧⛧⛧

Boryana Varbanova

– Трябва да се опитвате да игнорирате гласовете в главата си и да не се подчинявате на волята им, разбирате ли ме? – питаше го психиатърът. Със сълзи на очи, мъжът бавно кимна, докато гласовете в съзнанието му панически крещяха "Не го убивай, моля те, недей!".

Един разказ ни допадна особено много и бихме искали да наградим неговата авторка с книга от Издателска къща БАРД!

Ето го и него:

Marina Koleva

Тичаше от цяла вечност, вонята на страх и пот вече не ѝ правеше впечатление, краката ѝ пареха, залитна, но не можеше да се откаже, тя трябваше да тича още по-бързо, иначе Нещото щеше да я настигне и тогава неговата игра щеше да започне.

– Докторе, – изписука весело медицинската сестра – пациентката в кома от стая 23 току-що помръдна пръстите на краката си.

Всички тези творби ще бъдат публикувани в сайта за наука, техника и загадки Обекти!

Новата тема за писане очаквайте още утре.

Previous
Previous

Какво виждаш?

Next
Next

Трябва