Победител⛧Стена

3 март 2025

Уважаеми дами и господа!

Време е да обявим победителя и отличените разкази за месец февруари. Темата беше „Стена/стени“, зададена от един от най-активните ни автори – Ангел Богатинов.

Включиха се 37 участници с общо 68 истории на ужасите. Бихме искали да отличим 11 от тях, но истината е, че страхотните истории са дори повече. Разбихте ни, съвсем сериозно!

Силно застъпен беше мотивът за вграждане на човек/сянка в стена, добре познат от нашия фолклор. Прочетохме истории за стени от всякакъв калибър: от стена на чаша за вода до зидове, опасващи самата Вселена; от метафизични прегради до съвсем реални стени, макар ударът в тях да боли еднакво. Без повече предисловия, отличените разкази са:

Elica Liubomirova

Дращя и ноктите ми ту се чупят, ту се впиват в плътта ми, но продължавам да дращя по стената, за да оставя послание на следващите му жертви. Пиша отчаяно с кръвта си и знам какво са изпитвали всички преди мен; знам, че са били затворници на собствените си тела.

***

Elica Liubomirova

Надписът „СРВ2И“ я преследваше навсякъде, а сега го забеляза изписан върху стената на болничната ѝ стая, но не можеше да направи нищо, защото беше парализирана. Лампите примигваха, а когато токът спря, в ума ѝ изникнаха зловещи спомени; усещаше по шията си топлия дъх на съществото, и разбра, че експериментът едва започваше.

***

Stanislav Karagyaurov

Айде калфа, стига си треперил, два камъка останаха и свършваме. Тя... ще спре да се чува до вечерта...

***

Симеон Бояджиев

За последен път с мъка отворих залепналите си от хоросана очи, но вече не виждах нищо... не дишах... а и виковете ми отдавна бяха заглъхнали... Усещах само как всяка моя фибра, всяка капка кръв, душата ми и силата ми се вливаха в язовирната стена, в която ме бяха вградили, за да предпазят селото от прииждащия порой...

***

Станислав Колев

Космическите ни кораби достигнаха до ръба на вселената, само за да открият, че след нея няма безкрайна празнота, а една стена, приличаща на древен каменен зид, която ни обгръща във всички посоки. Започнахме да я проучваме, но за наша изненада не засякохме нищо зад нея – освен неспирен шепот, тих, но настоятелен зов, който ни подтикваше да я разрушим и да пуснем на свобода онова, което беше заключено зад нея.

***

Marieta Vassileva

Изтощена, продължавах да се катеря нагоре по стената, а пръстите на ръцете ми, хлъзгави от пот и страх, отчаяно ме задържаха да не падна върху освирепялата сива маса от зъби и ярост. Сантиметър по сантиметър, тухла по тухла, мъчително се приближавах към спасението си от другата страна и с последни сили се набрах на ръба, когато в озарените ми от надежда очи се заби прегладнялата паст на първия от десетките плъхове, търпеливо чакащи реда си.

***

Galina Georgieva

Включих компютъра си, влязох в Световната преброителна социална мрежа, за да видя новото месечно предизвикателство, което беше качено на стената ми. Замигах с очи, образът на екрана също замига, аз ли бях човекът, когото издриваха за играта - "Гилотината те вижда"?

Ако имахме възможност, щяхме да наградим всеки един от отличените автори. За жалост, можем да наградим само двама от вас и след много чудене, решихме това да са следните две авторки:

Tsvetelina Manova

Тридесет и пет години по-късно още си спомням онзи ужасяващ звук на чупеща се кост, провокиран от ритмичното блъскане на собствената ми глава в онова, което първоначално помислих за стена, но което впоследствие се оказа прозореца на линейката. Докато сирените виеха в нощта, отнасяйки тялото ми на четиригодишно дете нанякъде с надеждата да го спасят, някакъв друг, непонятен за живите, вълчи вой извираше от устата ми, задушена от пяна и кръв от прехапания ми език – вой, който слушах захласната, сгушена в себе си, осъзнавайки, че демонът, който нахлу през епилептично разчекнатата ми уста в онази далечна нощ, щеше да остане затворен вътре в мен до свършека на дните ми.

***

Luna Kahiba

Докато римският войник патрулираше край стените на Сексагинта Приста, факлата му освети странни, дълбоки бразди в камъка – сякаш направени от нокти. Преди да отстъпи, стената потръпна, процепите се разтвориха и от тях изпълзяха безплътни сенки, чиито беззвучни писъци разказваха за забравените души, вградени в основите на крепостта, чакащи някой най-сетне да ги чуе.

***

Luna Kahiba

Докато Петър четеше поредния пост от „Страшен разказ в две изречения“ на стената си във Facebook, екранът внезапно затрепери, а от него изникнаха десетки кървави, разкривени ръце. Преди да успее да изкрещи, те го сграбчиха, смъкнаха го в сияещата бездна от пиксели, а стената му продължи да се обновява – с неговото лице, разтегнато в безкраен, беззвучен писък.

***

Luna Kahiba

Докато бягаше из лабиринта, опипвайки студените каменни стени, той усети как една от тях леко пулсира под пръстите му, сякаш дишаше. Преди да успее да се отдръпне, стената се разтвори като огромна уста и го погълна с тихо, доволно преглъщане.

Наздраве за демоните вътре в нас – закъде сме без тях?🥂

Tsvetelina Manova и Luna Kahiba ще получат книги по избор от най-новите заглавия на Издателска къща БАРД!

Всички тези разкази ще бъдат публикувани в сайта за наука, техника и загадки Обекти!

Новата тема очаквайте по-късно днес.