Победител⛧Лице
2 октомври 2024
Скъпи приятели!
Благодарим на всички 54 автори, които участваха с общо 86 истории в надпреварата за най-зловеща история за септември.
Огромна радост ни донесоха многото нови лица, които се осмелиха да пишат за първи път при нас: добре дошли!
Оценяваме майсторството, с което мнозина от вас сваляха лицата от първоначалните им собственици и им намираха ново приложение: не очаквахме чак такава касапница... За победител обаче избрахме един по-различен поглед над темата, от който би станал страхотен дълъг разказ:
Станислав Колев
Астрономи откриха мъглявина в дълбокия космос, която смътно напомняше на лице в профил. Когато седмица по-късно направиха нови снимки, учудването им беше голямо – лицето се беше обърнало по посока на Земята и се усмихваше зловещо.
Авторът на този космически ужас ще получи за награда книга по избор от най-новите издания на Издателска къща БАРД!
Другите хрумки, които бихме искали да отличим, са:
Ангел Богатинов
– Моля, доближете лицето си до сензора, без да мърдате или да се усмихвате в продължение на десет секунди – повтаряше спокойно машинният глас, докато хората се блъскаха панически, опитвайки се да излязат от горящата сграда.
***
Николета Стоянова
Запалих поредната цигара за нощта, но светлината от запалката не огря нищо познато. Лицето пред мен беше призрачно, едва доловимо, носещо силен аромат на сяра, приканващо ме да се доближа, въпреки тръпките, които ме побиваха от него.
***
Георги Даракчиев
Шаманът сдъвка амулета си и зачака духовете да се върнат обратно в изтерзаното му тяло, и щом почувства лицето си по-твърдо от кремък, той се засили към стената на килията.
Блъска с глава, докато се разхвърчаха късове гранит и хоросан, и когато каменният блок изпадана навън, душата с ликуващ крясък отлетя към небето.
***
Stella Kukusheva
Натъпкаха се на задната седалка и таксито се понесе в нощта, но яростният им спор не спря, a лицата им се кривяха от зор да доказват правота, без да забелязват, че мракът навън става все по-плътен.
Изтрезняха едва когато шофьорът наби спирачки и се обърна с лице, бяло и гладко като яйце, без нос, без очи, а там, където би трябвало да има уста, се изви черен процеп, тънък като сърп на луна.
***
Mariela Nankova
Лице бяло, очи обърнати към небето, устни сочни, дълбоки скули и разливаща се на водопад коса – скулпторът се дивеше на излязлото изпод длетото му и красотата на камъка с червени нишки. Дъхът му секна наедно със сърцето, когато каменното лице поиска тяло...
Всички тези разкази ще бъдат публикувани в в сайта за наука, техника и загадки Обекти!
Новата тема за писане очаквайте съвсем скоро! 🔥