Победител⛧Сам
4 февруати 2025
Скъпи приятели!
Време е да обявим победителя в януарското издание на Страшен разказ в две изречения.
Получихме общо 54 разказа от 26 автори. Приветстваме тези, които се осмелиха да пишат за пръв път – добре дошли!
Истината е, че ни изпратихте много интересни и добре изпълнени идеи. Част от вас заложиха на космическия ужас, може би защото космосът (поне засега) означава необятна самота.
Този месец имаме възможността да наградим двама участници, тъй като един от нашите най-успешни автори предложи да осигури награда! Авторът, който всички вие много добре познавате – Дени Методиев, е отпразнувал юбилей през януари и по този повод реши да направи този прекрасен жест към нашата малка общност Нека му благодарим и да му пожелаем от всичко най-хубаво, по много!
Двамата автори, които бихме искали да наградим, са Marieta Vassileva и Ангел Богатинов със следните разкази:
Marieta Vassileva
Цяло денонощие безпомощно наблюдавах от Международната космическа станция как хилядите оранжево-червени реки от лава, бавно превземащи планетата, се сливаха в един необятен смъртоносен океан. С нарастващ ужас осъзнавах, че аз съм последният жив човек, а в съзнанието ми от часове в кресчендо звучеше една единствена дума: "Сам....сам....сам....".
***
Ангел Богатинов
Останала сама в космическата станция, тя чуваше как зад затворения херметически люк, отрязаната ѝ ръка тропа и дращи неуморно, търсейки как да се добере до шията ѝ.
Двамата автори ще могат да си изберат награди от най-новите издания на Издателска къща БАРД!
Останалите разкази, които ни допаднаха като идея и изпълнение, са:
Григор Ганчев
Помощник-капитанът първа се предаде на канибализма и се нахвърли на капитана на останалата ни без гориво и провизии совалка, макар добре да знаеше, че наказанието ѝ щеше да бъде тя самата да стане жертва. Сега оглозгвам последните ѝ останки и очаквам да посрещна собственото си наказание, което ще носи лицето на гладната смърт и ще ме завари съвсем сам, обгърнат от миризмата на разлагаща се мърша насред космическата пустота.
***
Светла Гогова
Той се огледа, видя голямото кълбо пред себе си и с последни енергични движения на камшика си навлезе в сферата, изпреварвайки всички останали. Самотата беше за кратко – докато не започна деленето и зараждането на новия живот, който беше смесица от поквара, жестокост и садизъм…
***
Елиса Хес
Сам съм, заключил съм се в спалнята и кръвта ми изстива от ужас, защото чувам как нещо ме търси от стая в стая, врати се отварят и затварят една след друга. Знае името ми.
***
Elica Liubomirova
Самотата се впиваше в гръбнака му и пълзеше като змия, която изпълваше с отрова всеки прешлен, всяка здрава плът, до която се добереше, а сетне се уви около врата му и започна да затяга хватката си, като спираше притока на кислород. Самотата беше живо същество, което мозъкът му беше проектирал от страховете, които го изпълваха; беше жива, дишаща с неговият въздух, гледаща през неговите очи, туптяща със сърцето му, страшна и огромна, каквато сам я беше създал.
***
Aleksandar Peroshanov
За пореден път малката Лили се събуди посред нощ, убедена, че не е сама в стаята. За пореден път се оказа права – духът на мъртвата ѝ сестра отново жално скрибуцаше на любимата си преживе цигулка, и за поредна нощ зловещата ѝ, жълта усмивка се придвижваше все по-близо до креватчето ѝ.
***
Галина М. Николова
Гладът е по-силен от самотата. Беше много вкусен, скъпи Миро!
Всички тези разкази ще бъдат публикувани в сайта за наука, техника и загадки Обекти!
Новата тема очаквайте по-късно днес.