Победител⛧Експериментът

2 ноември, 2021

Добър вечер, дами и господа!
Дойде време да обявим победителя във второто издание на конкурса Страшен разказ в две изречения!

Благодарим на всички 9 автори, които взеха участие!
От тях получихме общо 18 разказа.

Харесахме ги всички, но победителят може да бъде само един, това е
Desislava Buzova!

Нейният експеримент беше напълно успешен и за награда тя ще получи книга по избор от най-новите издания на
Издателска къща БАРД!
Както обещахме, четири от най-сполучливите разкази ще бъдат публикувани в сайта на конкурса www.stra666enrazkaz.com, заедно с победителя.

Това са:

Desislava Buzova

В крайна сметка медицината надви всички болести и зарази и на оцелелите ни съобщиха, че можем да се движим свободно, да работим спокойно, дори да се храним на групи, ала всеки път щом протегнехме ръце, копнеещи за близост, пръстите ни потъваха в нещо прозрачно, гъсто и лепкаво, а невидимите стени се доближаваха с още един милиметър. Усещах ги с дробовете си.


Томи Врачков

Теста на новата система за лекуване на психози чрез създаване на симулирана реалност мина блестящо и експеримента бе признат за успешен. Никой обаче не знаеше, че 99% от “доброволците” така и не можаха да се порадват на този успех- те останаха завинаги “включени” в това, което вече наричаха своя реалност… те просто не знаеха, че все някой трябваше да остане, за да поддържа този нов свят….


Rossitza Karkaliova

След години чакане, най-после дойде реда на Беатрис и тя, понакуцвайки, се приближи към машината за Астрално пътуване, прокара пръстите си леко по единият й край, като че ли, за да се увери, че тя наистина съществува, след което се настани внимателно в нея и чу изщракването на металните скоби, които й блокираха ръцете, краката и талията. Всичките тези години, тя подробно беше обмисляла и експериментирала, как да надхитри машината, за да остане да се рее някъде там, в Астрала, лека и подвижна, освобождавайки се по този начин, най-накрая, от земната й обвивка-тялото, което в следствие на гравитацията на земята, беше сковано от тежък и болезнен артрит.

Динко Д. Давидов

-Теменужено-сините ти очи са най-прекрасното нещо, което виждам от много дълго време насам, Хана! - каза той и се надвеси над мен сякаш готов за страстна целувка… Последното нещо, което съзрях ,преди да настъпи вечния мрак, беше името, изписано на джоба на престилката му - д-р Йозеф Менгеле…

Svetlin Trendafilov

Първо наляво, после напред, надолу по стълбището, избягваме стражите и воала – стаята с ключовете за килиите! Пазачът крачеше хипнотизиран в мрака, сляпо вярвайки, че идеята да ме пусне е негова.


От утре ще направим малка промяна в обявяването на темите, вече ще публикуваме и темата за къс, и темата за дълъг разказ в един и същи ден на 3-то число, за да може всички, които искат да пишат по дългата тема, да имат достатъчно време за това и да не се разпокъсваме в два различни месеца.

Следете потока информация :)

Previous
Previous

Пробуждане

Next
Next

Експериментът