Победител⛧На око
3 декември 2024
Добър вечер на всички любители на страшните истории!
Време е да обявим в кой от 59-те разказа, които получихме, ни останаха очите. 24 автори опитаха да дозират на око краткост, ужас и изящен стил, докато улучат правилната консистенция, която носи награда. Учудващо и за нас самите, решихме да наградим не най-страшния разказ, а този, който най-много ни хареса като замисъл и изпълнение. Всъщност, те са два:
Luna Kahiba
Великият библиотекар, древният пазител на Библиотеката на вселенското знание, с небрежен жест и без дори да погледне, изхвърли на око няколко книги от претрупания рафт, сякаш тяхното съдържание вече не бе нужно. В този миг невидима вълна премина през пространството, а на всеки човек на Земята се появиха бели петна в паметта — късове от мисли, спомени и познания изчезнаха, сякаш никога не бяха съществували, оставяйки само усещане за загуба и празнота.
***
Luna Kahiba
— Отрежете на око от връхчетата на косата ми — каза дъщерята на Дракула на фризьора си, докато го наблюдаваше с пронизващ поглед. Преглътна жадно, когато долови ароматния намек за кръвната му група, който се прокрадваше във въздуха като сладка, неустоима покана.
Luna Kahiba е представила една много по-различна идея в първия разказ, а стилът и грамотността и в двата ни убеди, че да наградим нея ще бъде добро решение. Авторката ще получи за награда книга по избор от най-новите издания на Издателска къща БАРД!
Другите разкази, които са по темата, разгръщат страховит сюжет и са добре обмислени, са:
Дени Методиев
Той добави към вече пасираната заготовка няколко сварени картофа, ситно нарязана глава лук, щипка сол и доматен сок на око. После взе голяма дървена лъжица и започна с нескрито задоволство да разбърква вечерята в разпрания корем на поредната си жертва.
***
Григор Ганчев
Изкуственият интелект на космическия кораб замлъкна мъртвешки, което означаваше, че Капитанът трябваше сам и на око да намери хипотетичната траектория, извеждаща кораба далеч от черната дупка, която с всеки миг го засмукваше по-близо до смъртоносния си хоризонт. След като преглътна сухата горчивина в устата си, разтрепереният мъж реши, че е най-добре да остави мониторите да изгаснат и да слезе да прекара последните си минути с децата си, които спяха в блажено незнание в криокапсулите за междузвездно пътуване на долната палуба.
***
Ivo Nikolov
После, това бе ПОСЛЕ, трябваше да се връща бързо в малкото магазинче за лекарства, където под тезгяха продаваше „на око“ новата дрога. А СЕГА тъжно впи поглед в листчето хартия — грозно написаната дума „очи“ показваше коя част от тялото си трябва да откъсне веднага с останалите му едва три пръста, за да промени със седмица крайния срок на поредната вноска по кредита за душата.
Всички тези разкази ще бъдат публикувани в сайта за наука, техника и загадки Обекти!
Новата тема очаквайте по-късно днес!