Победител⛧Висини
3 юни 2024
Скъпи приятели!
Време е да обявим резултатите от майското издание на конкурса, проведен под контрола на един от вас. Темата беше „Висини“, а 45 автори ни изпратиха 75 разказа на ужаса.
Изля се порой от разяждащ киселинен дъжд, космически станции, излезли от строя, се устремиха към Земята, прочетохме за всякакви невъобразими беди, от избухваща Луна та чак до човекоядни щъркели...
Заедно с дамата, вдъхновила темата за месец май – Деница Табакова-Желязкова – бихме искали да отличим следните 5 творби:
O B S C U R I A
Висините приемат само един господар, затова наказанието ни бе да ни изтеглят с въже към върха на небостъргача, голи и вързани, така че неравната мазилка да свали кожата ни слой по слой. Парцалите, натъпкани в устите ни, заглушаваха писъците ни докато кървящите ни тела се блъскаха в бетонните стени, но страданието ни не бе напразно - други виждаха примера ни, и един ден щяха да продължат започнатото от нас.
***
Elica Liubomirova
Слънцето се скри зад сребърния диск на луната, а от висините се спуснаха тънки нишки, които започнаха да улавят и бичуват хората. Навсякъде се разпръснаха парчета плът, която смърдеше на прясно заклан дивеч; сега боговете можеха да се нахранят до пръсване.
***
Stella Kukusheva
От висините на политическото управление се спусна разрешение за производство на протеин от насекоми, което да замени кротките стада добитък, излезли на паша и това лято. Никой не очакваше небето над Париж да почернее от трилиони модифицирани мухи и да се понесе звук на сирени, безсилен пред зловещото бръмчене.
***
Ангел Богатинов
Във висините над града се появи огромен обратен брояч, който не изчезваше нито през деня, нито през нощта, нито и в гъстия градски смог. С всяко отброено число, жителите на града намаляваха.
***
Denitsa Lazarova
След като бе изкупил на безценица къщите в селото, чиито обитатели отдавна бяха само няколко двойки щъркели, и бе наел техника, за да разруши постройките, Александър доволно оглеждаше терена и кроеше планове за изграждането на новото предприятие. Пролетта дойде рано, в небето се рееше ято щъркели и той се заозърта за цъфнало дръвче, за да завърже мартеницата си - за берекет, но последното, което видя, преди да усети разкъсващата болка в плътта, бяха тракащите клюнове на щъркелите.
За победител избрахме разказа на Мариела Нанкова, която ни накара да „видим“ тази апокалиптична картина и да „чуем“ този злокобен тътен:
Mariela Nankova
Тътенът в необятните висини, постоянен и подлудяващ, звучеше вече тридесето денонощие и сякаш забавяше смяната на деня и нощта. Чуваха го в целия свят и повечето не преживяха честотата, пръскаща главите им, но оглушелите оцелели доживяха да видят спирането на въртенето на Земята.
Тя ще получи за награда книга по избор от най-новите издания на Издателска къща БАРД!
Всички тези разкази ще бъдат публикувани в в сайта за наука, техника и загадки Обекти!
Новата тема за писане очаквайте още утре 🔥