Победител⛧Светлина

3 юни 2023

Скъпи приятели!

Време е да обявим резултатите от конкурса Страшен разказ в две изречения за месец май.

54 автори осветиха най-тъмните кътчета на въображението и ни потопиха в светлината на 101 истории на ужаса.

Честно казано, да избираме един победител става все по-трудно и по-трудно. Известно време спасявахме положението, като вместо обичайните 4 отличени разказа, отличавахме повече, плюс един разказ-победител, но вече и това става трудна задача.

За май месец дилемата бе не колко да са отличените разкази, а колко да бъдат победителите.

От богове, извънземни, изкуствен интелект, ядрени взривове, събуждащи се мъртъвци, през демони, вампири, човекоядци и какво ли още не, авторите в майското издание ни преведоха за ръка през най-различни сюжети. Но кой беше най-добрият?

Повярвайте, премисляхме вариант след вариант. Поне пет от разказите наистина заслужават първото място, но колкото и да искаме, не можем да наградим и петимата. Един разказ е с оригинална идея, друг е изкусно разказан и всички думи са на точното място, трети е брутално зловещ…

След наистина дълго размишление, решихме да поделим първото място между две дами, избрали за своя тема човекоядството. И въпреки че това е нещо, което сме виждали в много различни варианти тук и което присъства като разказ винаги, независимо от темата, решихме да наградим именно тях, поради начина, по който са оформили разказите си.

Да, „видяхме“ зачервеното човешко печено, както и окървавената жертва в ъгъла, „усетихме“ болката от разкъсването на зашитите клепачи при отварянето им и тръпки пролазиха по гърбовете ни. Разказите са напълно равностойни, но не и еднакви, ето защо и двата печелят награда:

Desislava Deller

Загарът по месото приятно червенееше под светлината на огнището. Ястието в ъгъла се събуди от наркотичния ступор, и забелязвайки напоената с кръв прясна превръзка на мястото на липсващия му прасец, отвори уста в безгласен вопъл, разкривайки премахнат език.

⛧⛧⛧

Elica Liubomirova

Мъжът започна да се съвзема от упойката, а поглъщащата го тъмнина внесе смут в ума му. Направи опит да отвори очи и да зърне светлината, но клепачите му бяха зашити, а болката, която му причини това усилие го изтощи, но когато разкъса плътта, пред него се разкри ужасяваща реалност - крайниците му бяха ампутирани, а насреща му се хилеше същество, което дояждаше с наслада последните хапки от крака му.

Двете дами ще могат да си изберат за награда книга от най-новите издания на Издателска къща БАРД.

Разказите, които бяха интересни откъм замисъл и с отлично изпълнение, са:

Peter Vlaikov

Най-напред започна да свети бронята на танка - в бяло, като нажежено до стапяне стъкло, а после ръката, с която бях закрил очите си, започна да прозира и през плътта ѝ виждах костите си... Помня как очните ми ябълки се стичаха по бузите, помня оглушителната тишина, помня мириса на озон - по него ще разпознаете - учеха ни в щаба - ядрения взрив.

⛧⛧⛧

Дени Методиев

Изкуственият интелект генерира вирус, чрез който всяко заразено устройство излъчваше толкова ярка светлина, че за секунди изгаряше необратимо ретините на всеки, който гледаше екрана. Светът потъна в мрак и в човешкото съзнание започна господството на нощните твари.

⛧⛧⛧

Aleksandrina Borisova

Бялата риза попиваше пръски кръв от премазания му черен дроб, под който се подаваха черва като змии на калъп, докато парчета меса висяха изпод съдрания му панталон. Единствено очите му, лежащи на асфалта, изглеждаха живи, мъртво живи, със запечатана в тях светлина - онази последната, ослепителната от двата фара на автомобила в нощта.

⛧⛧⛧

Елена Иванова

Светлината на изгряващото слънце огряваше малкото крайградско гробище, точно в минутата, в която първата ръка изникна от най-далечния гроб, придружена от оглушителен крясък. До залез слънце цялото гробище беше в дупки влажна кал, а части от пресни трупове се търкаляха около доскоро забравените паметници.

⛧⛧⛧

Yani Marinova

Посред нощ лампата светна и силния блясък на крушката я събуди, опита се да отлепи леко клепачите си, за да установи какво се случва. На вратата стоеше непознат, който я гледаше втренчето като изпаднал в транс, хилеше се злокобно и държеше безжиненото тяло на бебето й в ръцете си.

⛧⛧⛧

Emil Hristov

Цял живот родителите ми забраняваха да отварям вратата на мазето, но след толкова години любопитството ми надделя и я отворих.

Какво е това жълто светещо кълбо в небето и защо ме болят очите, когато го погледна?

⛧⛧⛧

Ivo Nikolov

Събуди се от някакви далечни търкания на метал в метал, като така и не разбра къде се намира. А после светлината избухна и пещта за кремация заработи на пълен ход.

⛧⛧⛧

Mariela Nankova

Детето гонеше светулките в тъмнината и винаги щом хванеше някоя, я поглъщаше с настървение. Когато се върна при майка си, на мястото на очите му имаше светещи кълба, които пронизваха със светлината си не само мрака, а и плътта, която докосваха.

Всички отличени разкази ще бъдат публикувани в сайта на конкурса www.stra666enrazkaz.com!

Новата тема за писане очаквайте още днес!