Победител⛧Какво виждаш?
3 март 2024
Скъпи приятели!
Време е да обявим победителя във февруарската надпревара по краткост и ужас.
Получихме 57 разказа от 39 автори.
Изглежда, че краткостта не се нрави на много от вас, а опитите за разтегляне на двете изречения до максимум са една от основните цели... което ние приемаме, когато е правилно изпълнено.
Представяме пред уважаемата аудитория победителя и отличените разкази с уточнението, че авторовата реч и пряката реч са едно изречение, когато авторовата реч съдържа глагол, непосредствено поясняващ пряката реч. Поради това сме си позволили да допуснем този похват.
За победител избрахме Ravehna и мрачния свят, който ни помогна да видим:
Ravehna
— Какво виждаш, Били? — крещи тълпата зад сляпото момче, което се взира в притихналия океан, а от белите му очи капят бели сълзи.
Как би могъл да им каже, че ги вижда в лицето на идващата война, на Земя без дъжд, слънце и звезди, където почернели пръсти с изтръгнати нокти се молят за милост и майките кърмят посечени детски глави.
Този разказ печели за награда книга от най-новите издания на Издателска къща БАРД!
Останалите разкази, които ни грабнаха със своите сюрреалистични сюжети, са:
Ivo Nikolov
— Опишиииииииии каквооооооо виждаааааааш, лейтенааааааант! — не спираше да крещи командирът на операцията, въпреки че гласните му струни го предаваха, докато гледаше все по-неразбираемата картината на екрана в контролната зала.
А лейтенантът нищо не виждаше и не можеше да се движи, само усещаше хилядите крайници, които с леки докосвания пренареждаха функциите на организма му, превръщайки го в биологична бомба.
⛧⛧⛧
Деница Табакова-Желязкова
Пластичният хирург довърши последния шев и се усмихна доволен, защото тази, въпреки че имаше същия нос, същите устни, същите преувеличени женски форми като всички останали, щеше да бъде различна. В очите ѝ бе вградил ПОС терминал, за удобство.
⛧⛧⛧
Силвия Жекова
— Трябва да платиш за любопитството си — прошепна в ухото му демоничното същество, — но все пак ще ти дам един шанс да останеш жив, а той е никога, до края на живота си да не отваряш очи.
"Дано е сън", молеше се любопитният и отвори очи.
⛧⛧⛧
Ira Vuchkova
Нима това не беше "Ла долче вита" — въртеше педалите с лекота по черния път между слънчогледовите поля, топлото лятно слънце напичаше жълтите цветове и прашния път, а поривът на вятъра развяваше косите ѝ и ефирната ѝ рокля. Небето притъмня и вятърът се усили, кожата ѝ настръхна, слънчогледите я гледаха, гледаха я с хиляди очи, а от хилядите очи се разтвориха хиляди зъби.
Всички тези творби ще бъдат публикувани в сайта за наука, техника и загадки Обекти!
Новата тема за писане очаквайте по-късно днес 🔥