Победител⛧Пробуждане

3 декември 2021

Добър вечер, дами и господа!
Време е да обявим победителя в третото издание на конкурса Страшен разказ в две изречения!
Благодарим на всички 7 автори, които взеха участие!
От тях получихме общо 8 разказа.

Всички те рисуват сюрреалистични картини, от които биха станали страхотни дълги разкази, но харесахме най-много един от тях - разказът на Станислав Колев:

Земята беше пренаселена и учените усилено търсеха достъп до теоретичните паралелни светове, където да се разселим и да ползваме ресурсите им. В стерилна лаборатория, хора в бели мантии проверяваха данните от последния сблъсък на елементарни частици, когато откъм дългата километри тръба ускорител, се чу зловещо дращене и пронизителен вой – нещо се беше промъкнало до нашия свят, а сега искаше да излезе.

За награда той ще получи книга по избор от най-новите издания на Издателска къща БАРД!

Четири разказа, които също направиха впечатление, ще бъдат публикувани в сайта на конкурса www.stra666enrazkaz.com, заедно с победителя.

Това са:

Томи Врачков
Градският музей беше най-старата постройка в околността и хиляди хора ежегодно минаваха от там на посещение. Статуята на някакво странно същество беше най-голямата забележителност и всички й се възхищаваха и радваха, докато един ден от вътрешността й не се чу ниско гърлено ръмжене и камъка започна да се пропуква.

Томи Врачков
Джак беше на колене по средата на стаята, запъхтян и целия нацапан с кръв, а до него лежеше безжизненото тяло на алкохолизирания му баща. Гласът в главата му, който той одавна бе успял да заглуши, сега се върна и крещеше с цяло гърло “ Още, още, още!!!”

Desislava Buzova
Милиарди галактически раси деляха земна площ, обща съдба и насладата от петвековен мир, а Професорът си сипа чаша шампанско и с ентусиазма на малко дете натисна за пореден път червеното копче. Милиони светлинки заблещукаха на планетарната холограма в синхрон –зрънцето властен, отмъстителен и кръвожаден рептилски мозък у хуманоидите реагираше все още плахо на радиостимулацията, но най-сетне бе категорично пробуден.

Радина Ангелова
– Тука няма нищо, Дейв, нито има сеизмична активност, нито... – докато колегата изкачваше хълма, заби щеката и тя потъна в нещо меко и лигаво, почвата се разтвори под краката му и го погълна наполовина. Земята се тресеше, Или пищеше, пръскаше кръв, а аз стоях стъписан, мислейки си, че не биваше да взема щеки за толкова нисък хълм.

Благодарим на всички, които взеха участие в ноемврийския конкурс!
Надяваме се да сте се забавлявали така добре, както и ние!