Отличени⛧Мазе
2 януари 2024
Уважаеми дами и господа!
Имаме една последна сметка за уреждане с 2023 година, преди официално да посрещнем 2024 година: трябва да обявим отличените разкази от декемврийското издание на конкурса.
Темата беше „Мазе“, а участие взеха 57 автори със 104 разказа. За жалост обаче, нито един не изпъкна като категоричен победител.
Ненужното усложняване на разказите, опитите за максимално увеличаване на обема, клишетата и логическите пропуски доведоха до истории с неясна идея. Както и преди сме загатвали, дообмислянето на разказа винаги е за предпочитане пред публикуването му в първоначален вид.
Въпреки че мразим правилата, сериозно се замисляме да въведем забрана за разфасоване и ядене на хора, като прекалено често използван елемент...
Разказите, в които присъства добрият замисъл, са:
Деница Табакова-Желязкова
Скъсани рокли и парчета разкъсана плът, счупени стъкла и широки кървави дири, истерични писъци и ниско гърлено ръмжене изпълваха тесните коридори на бетонния лабиринт, от който, както мнозина се убедиха, изход нямаше. Само преди денонощие пред входа му се виеше дълга опашка от хора, които с нетърпение отпиваха от напитките за “добре дошли”, сервирани в буркани и обсъждаха колко тривиално е да кръстиш бар, който се намира в подземния етаж, "MAZE".
***
Daniela Teneva
Жената взе брадвата, събра цялата си смелост и отключи катинара на вратата към мазето в селската им къща с ключа, който беше сред върнатите вещи на прегазения ѝ от ТИР съпруг. Преди да успее да пусне осветлението, нещо се нахвърли върху нея със зъби и нокти, жената замахна и с един удар му отне живота, след което цъкна лампата и видя смесица от коса, мръсотия и кръв, която представляваше изчезналата им безследно преди 7 години дъщеря.
***
Дени Методиев
Зениците ѝ се разшириха, а в тъмнината им се появиха гигантски плъхове с огромни червени очи, които следяха пълчища от хлебарки, налазили скелетите на вампири и върколаци, убити от отровата на слузести стоножки и увити в паяжините на тарантули с големината на глава на кралски питон, а в това време се носеше миризма на гниеща плът, примесена с нафталин, сяра, вкиснато и отходен канал.
- Добре - казах ѝ аз, докато стояхме на партера - няма да те карам да слизаш с мен в мазето, подръж ми чантата, да сляза за един компот.
Благодарим на всички, взели участие,
темата за януари очаквайте още утре.