Победител⛧Гората

2 януари 2023

Добър вечер, скъпи приятели!

Честита Нова Година!

Пожелаваме ви през новата година да сте здрави, устремени и да ви се случи всичко хубаво, което ви е писано, а каквото не ви е писано, да си го напишете. Помнете, че вие и само вие сте господари на съдбата си!

Надяваме се и през тази година да сте с нас и да се забавляваме в света на ужаса.

Декемврийската тема на конкурса вдъхнови 29 от вас да напишат 56 разказа на тема Гората.

От всички тях, най-силно ни уплаши Дени Методиев, не с един, не с два, а с цели три разказа, които поставихме на първо място. Оставяме на вас да прецените кой е вашият личен фаворит, а авторът получава за награда книга от най-новите издания на Издателска къща БАРД!

Дени Методиев

Той крачеше уверено в гората, изпълнена с полюляващи се трупове, а стъпките му потъваха в меката почва, напоена с телесни течности. След последната световна криза, в гората на самоубийците бе изключително трудно да откиеш свободен клон, на който да завържеш примката си.

⛧⛧⛧

Дени Методиев

Насочи се към две манатарки, сгушени в шумата до стар полуизгнил дънер, но изведнъж чу щракване и силна болка в глезена замъгли съзнанието му. На сутринта кракът му още беше в капана, но от тялото нямаше и следа.

⛧⛧⛧

Дени Методиев

Дървото го обгърна, а клоните му се впиха в него безжалостно, пробивайки плътта му и разкъсвайки вътрешностите му, а след това го изхвърлиха върху огромно листо, което го загърна в пашкул и започна лакомо да го изсмуква. Дървосекачите намаляваха, а гората растеше.

Другите разкази, които имаха завършена идея и добро изпълнение, са:

Filip Zuberski

Двамата спряха след като вървяха вече час навътре в гората. Можеш ли да пазиш тайна, попита той, а гората мълчеше в знак на съгласие, докато той я заравяше с ръце.

⛧⛧⛧

Radoslav Kofelev

Въпреки всичко, което се случваше през годините, никой не вярваше на старите хора, че гората е древна и там броди нещо от стари времена. Ники повярва, но чак когато пред очите ѝ нещото изяждаше сърцето на сестричката ѝ.

⛧⛧⛧

Mariela Nankova

Докато наблюдаваха през отвора на палатката странните хора, появили се изневиделица в гората посред нощ, те установиха, че пред очите им се извършва ритуал и щом приключи, дървото изскърца и проговори:

-Следващите са в палатката.

⛧⛧⛧

Цвети Ангелова

Защо ѝ трябваше да влиза в гора, от която се чуват гласове, виждат се странни, призрачни образи, обвити в сенки и мъгла, но тя влезе, така и започна всичко - с изчезването ѝ, от онзи злощастен ден, който минеше покрай тази гора, не се завръщаше вкъщи.

Близките им твърдяха, че виждат образите на изчезналите в гората нещастници, в огледалата, че понякога дори чуват как ги викат от там, но сенките на изтерзаните им души винаги изчезваха, преди някой да успее да достигне до тях.

Те ще бъдат публикувани в сайта на конкурса www.stra666enrazkaz.com!

Благодарим на всички, взели участие!

Нова тема за писане очаквайте още утре.

Previous
Previous

Още едно/една/веднъж

Next
Next

Гората