Победител⛧Свободна тема

3 септември 2023

Скъпи приятели!

Време е да обявим победителя и отличените разкази в августовското издание на конкурса. Участваха 67 автори с общо 119 разказа. Освен с разкази, ни зарадвахте и с комикси на ужаса, илюстрации и дори поеми!

Затруднихте ни повече от обикновено. Имаше толкова много разкази на ръба на позволения лимит от две изречения, че падна голямо мислене кой разказ е в лимита, и кой го надхвърля. След като подбрахме допустимите разкази, от тях махнахме тези, които бяха взети от оригиналния конкурс TwoSentenceHorror в Reddit. Останахме с поне шест разказа, които с ръка на сърцето бихме нарекли победители, но нямаме шест книги за тях. Броят участия досега не е бил критерий, защото дори от 20 разказа на един автор, може нито един да не става за първо място. За пръв път се наложи да прибегнем и до количеството добри разкази от един автор, за да сме в състояние да обявим победител.

След като O B S C U R I A и Pauley Ridens превзеха по всички възможни начини конкурса, нямаме друг избор, освен да дадем първото място на тях. Смеем ли да постъпим по друг начин?

O B S C U R I A

- Честито, бебето я измъчи този път, над 5 килограма, момче – каза сестрата и се отдръпна, за да пусне Лидера на Партията в частната родилна стая.

- Тъкмо ще има повече за мен – кимна Лидерът, преди да забие зъби в крехката плът на новороденото и да изфъфли през окървавени устни, – запазихте ли плацентата?

⛧⛧⛧

Pauley Ridens

В тъмното и влажно мазе, трупът на похитителя ми бързо се поду и вмириса на урина, изпражнения и леш, привличайки спотайващите се в отходния канал същества. Недостижими сантиметри ме деляха от падналия на пода ключ и уморен след дългата битка с веригата на крака ми, зарових пета в лепкавата локва кръв, изляла се от отхапаната му сънна артерия, стиснах зъби и поднeсох крайника си към лакомите гризачи.

⛧⛧⛧

Pauley Ridens

„Върни ми свободата, върни ми свободата, върни ми свободата“, изпълваше компютърния терминал в лабораторията. Дожаля ми, затова капнах няколко капки серотонин и прегърнах буркана с мозъка ѝ.

Двамата автори получават за награда по една книга по избор от най-новите издания на Издателска къща БАРД.

Другите разкази, които бяха смислени, въздействащи, завършени и изпипани, са:

Elina Vasileva

Журналистите бяха обсадили крехката жена, която слезе последна от самолета – завръщащата се от Острова на канибалите, изгубена миналата година туристка. Никой не забеляза особения блясък в очите ѝ, огърлицата от дузина невероятно малки тсантси и списъка със 183 адреса, който държеше в ръката си.

⛧⛧⛧

Peter Vlaikov

Има няколко начина да убиеш вампир, толкова древен като мен – с ултравиолетови лъчи с висок интензитет, с огън или с точен удар в сърцето. Вече няколко века тормозех въображението си как това би могло да ми се случи тук, в моя малък свят от болка – с крака, здраво стегнати в бетонен блок на дъното на океана, докато рибите се хранеха от регенериращото ми тяло, налягането трошеше незабавно оздравяващите кости, а солената вода раздираше синусите и дробовете ми с всеки спазматичен опит да поема дъх.

⛧⛧⛧

Дени Методиев

Навън се стеле адска жега,

а слънцето отровно гледа

как ровя с правата лопата,

безмилостно забивам я в земята.

В рова дълбок поставих кост,

към Ада ми е част от мост -

от пет години го строя,

а още съм на първата греда.

⛧⛧⛧

Ангел Богатинов

Скалите над спелеолога сякаш се приближаваха все повече, а пронизителното скърцане събуждаше някакъв първичен страх дълбоко в него, карайки го все по-отчаяно да пълзи в стесняващия се тунел. Изведнъж очите му се разшириха ужасени, щом мозъкът му прие истината, че белите скали не бяха нито варовик, нито мрамор, а огромни зъби, впиващи се в крехката му плът.

⛧⛧⛧

Деница Табакова-Желязкова

Вятърът разпиляваше дългите ѝ червени коси и всеки път, щом непокорен кичур шибнеше лицето ѝ, чиято красота синините не можеха да скрият, тя неволно потрепваше, момичешките ѝ пръсти обаче с педантична точност подреждаха съкровищата ѝ – изрязан нокът, парче от счупен зъб, стар лейкопласт с малко покафеняла кръв, разкъсани бикини със засъхнали петна. Иронията е в това, че "вещица" бе едно от най-безобидните неща, които я бе наричал баща ѝ, мислеше тя, докато пускаше предметите в кипящата течност и тихо мълвеше думите на магията.

⛧⛧⛧

Rostislav Avramov

- Редактира за последно, пусна новата публикация в "Страшен разказ в две изречения" и кимна одобрително – изглежда, с всяка следваща тема постъпваха все повече предложения и голяма част от тях не бяха хич зле.

Добре, време беше да слезе в мазето и да види дали съседът не се е свестил – надяваше се, че кръвозагубата няма да е повлияла на иначе бойната му словоохотливост и ще могат ползотворно да обсъдят колко не е хубаво да се тровят котките около блока. 📖

⛧⛧⛧

Людмила Данова

Харалампи дъвчеше с наслада парчето месо и тънки струйки кръв се стичаха по брадичката му, надолу към мишницата му и лявата ръка, която беше оглозгал до кокал... Санитарите го намериха сутринта, потънал в собствените си течности на пода на изолатора в безпомощност, но с блажена усмивка на кръвясалата уста.

Всички тези творби ще бъдат публикувани в сайта-институция “Обекти” и в сайта на конкурса www.stra666enrazkaz.com!

Нова тема за писане очаквайте по-късно днес.

Previous
Previous

Сила

Next
Next

Свободна тема